Супрасълски или Ретков сборник. София, т. 1, 1982

retkov_1„Супрасълски сборник“, или по-добре „Ретков сборник“ (по името на писача му Ретко), е един от бисерите на Преславската книжовна школа от „Златния век на българската книжнина“ по времето на цар Симеон (893—927). Зато твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за староблгарската култура — език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Иоан Екзарх Български.

Ръкописът е открит в Супрасълския манастир, който се намира на около 20 км североизточно от Белисток Полша), на река Супрасъл. Манастирът, основан през 1498 г., е бил голямо културно средище. През XVIII в. той се добива с печатница, а през 1835 г. в него се открива духовна семинария. Библиотеката му е била твърде богата славянски ръкописи, които е описал Ф. Добрянски (Вилно, 1882). Засега не е известно как нашият ръкопис е попаднал в този манастир, където е бил до първата половина на XIX в. През 1823 г. той е бил открит от проф. М. Бобровски (1785 —1848), който го прави известен на науката. За жалост ръкописът бива разделен на 3 неравномерни части поради това, че е бил изпращан на разни учени да го проучват. Сега тия части се намират в Любляна, Ленинград н Варшава. Така Люблянската част (118 листа: с. 1—236) попада от библиотеката на Копитар, Ленинградската част (16 листа: с. 237—268) чрез А. Ф. Бичков, а Варшавската част (151 лист: с. 269—570) чрез библиофила Владислав Трембицки и граф Замойски.

Това е първото българско издание на паметника. Досегашните две издания — на Фр. Миклошич (Виена 1851) и на С. Северянов (Санктпетербург 1904) — са станали отдавна библиографска рядкост. Изчерпано е и фототипното преиздание на Северяновото издание (Грац 1956), направено от Р. Айцетмюлер. Идеята за това издание, както и за други старобългарски паметника и старобългарски речник, се дължи на Томас Лайсет от Нова Зеландия, който достави микрофилми от всичките 8 ръкописа. Изказвам му от сърце най-дълбока благодарност.

Изданието съдържа снимки на ръкописа в естествена големина и целия гръцки текст, от който се предполага, че е правен стапобългарският превод. Гръцкия текст, според познатите извори, посочени и в речника на К. Майер съпоставих ред по ред с всеки ред от Сборника, като пропуснатия гръцки текст означавах в коментара. Такава текстологична съпоставка между старобългарски и гръцки са правили Ал. X. Востоков в изданието на Остромировото евангелие и А. Достал в изданието на Клоцовия сборник. Въз основа на наличните гръцки текстове направих подробен коментар към старобългарския текст, а именно: означих кои места в старобългарския текст не се срещат вгръцки (с бележка „безгр.“), следователно тия места са добавени от преводача,или пък това означава, че наличният гръцки текст не е оригиналът, от който е правен преводът, а има друг текст, който все още не ни е известен. Някои добавки обаче се срещат във варианти на гръцкия текст, но, общо взето, стоят по-далеч от цялостния старобългарски текст; старобългарски думи или изрази, които по форма или значение се отклоняват от гръцки, преведох в коментара на новобългарски, за да може въз основа на превода и тълкуването на текста читателят да си направи изводи от всякакво езиково естество.

Много гръцки текстове обаче не отговаряха на старобългарски — явиха се много пропуски или пък добавки, които за разлика от останалите случаи, показваха само едно — за оригинал на старобългарския превод са служили други гръцки текстове; наложи се те да се издирят. За тая цел привлякох за сътрудник моя колега от Римския университет Марио Капалдо. Той се зае с готовност да издири нови гръцки текстове, печатни и особено ръкописни, главно в римските библиотеки и най-вече в богатите сбирки с гръцки ръкописи във Ватиканската библиотека. Освен това по негови посочвания Библиотеката на Българската академия на науките поръча микрофилми и изработи фотокопия на над 20 гръцки ръкописа на отделни глави от Сборника, които се получиха от големи библиотеки в Мадрид, Париж. Лондон и другаде. За добра чест, намериха се за няколко глави по няколко подходни гръцки текста, които също се взеха пред вид и разночетенията се посочиха в гръцкия коментар, което е изцяло дело на М. Kaпалдо. Издирванията в тази насока показаха и изненади: например за глава 40 (Проповедта на Епифаний) само във Ватиканската библиотека се намериха над 140 гръцки ръкописа. Ръкописи обаче за тази проповед се намират и в други библиотеки. От този единствен пример се вижда колко е трудно да се установи кой е „гръцкият оригинал“ на дадена глава. Трябва да кажа, че подобни случаи, макар и не в такава степен, не са малко. Това показва колко още много и продължителни проучвания трябва да се правят в тази насока, и то не само за Супрасълския сборник.

Поради тези причини се наложи да правя втори път коментара към старобългарския текст на Сборника. По съшите причини бъдещите проуки на Сборника ще добият малко или много друг вид, особено гръцките съответствия на редица старобългарски думи, които в речника на Майер се отбелязваха с кръстчета или звездички.

Местата, които старобългарският преводач е пропуснал от гръцкия текст, в текста се отбелязват с три точки и в гръцкия коментар се дава пропуснатият текст, както и вариантите му от други гръцки извори.

Библейските цитати, които изобилват в Сборника, особено във втората, проповедната му част, са извлечени от посочванията на издателите на гръцките текстове (главно в Гръцката патрология), от специалните им издирвания от Дурново и Вайян (вж. Книгописа), както и от коментара на самия Северянов. В немалко случаи цитатите в Сборника не съвпадат с автентичния текст, понеже са възпроизвеждани много често по памет и затова отговарят на смисъла на текста, но не и дословно. В изданието те се посочват с първата и с последната си дума.

Старобългарският текст е възпроизведен по образцовото издание на Сергей Северянов от 1904 г. Поправени са грешките, които сам Северянов е посочил, както и тези, които съм забелязал. От коментара на Северянов е взето всичко, което се отнася до палеографските и до правописните особености на ръкописа, когато за тях не може да се съди по снимките, тъй като той е работил със самия ръкопис, а много от тях вече не се забелязват и в оригинала (той го е преписвал в края на миналия век). Изпуснати са главно описания на палеографски особености, които се виждат на снимките — особени начертания на букви, заставки, лигатури и др. и са взети пред вид всички езикови поправки, неточности, противоречия и несъобразности, които е допуснал писачът (означени със съкращение „Сев“). На всяка страница на новото издание означих главите на текста. Това е особено важно, понеже по езикови особености главите на Сборника се различават малко или много една от друга. На всяка страница поставих и кратки колонни заглавия на главите, за да може читателят да разбере веднага кой текст към коя глава се отнася. От Северяновото издание запазих и номерацията на ръкописните листове, както и началото на кватернлоните на ръкописа. Характеристика и книгопис на гръцките извори даде Марио Капалдо, а книгопис за всичко писано за Сборника, както и именен и тематичен показалец, състави Лидия Стефова.

Йордан Заимов

Скачать djvu: YaDisk  
 50,3 Mb - 600/300 dpi - 564 c.  ч/б текст, иллюстрации в оттенках серого, оглавление
Скачать djvu: YaDisk 179,6 Mb – 600 dpi – 564 c. текст и иллюстрации в оттенках серого, оглавление

Предговор      5
Съкращения в коментара към старобългарския текст      9
Поправки на Северяновото издание      9
Гръцки извори на Сборника (основни текстове и разночетения)     11
Книгопис за Сборника. Съставила Лидия Стефова     13
Тематичен показалец на книгописа     16
Именен показалец     16
Основни извори за книгописа     17
Съкращения в книгописа     17
Извори на библейските цитати     17
Състав на Сборника по глави     18
1. Житие Павла и Юлиании (4 март), без начала     21
2. Житие Василиска (5 март)     49
3. Житие Конона Исаврийского (6 март), с утратой в рукописи 4-х стр. между стр. издания 36 и 37     65
4. Житие Феодора, Константина, Феофила, Калиста, Васойа и дружины (42-х мучеников Аморейских) (7 март)     127
5. Житие 40-а севастийских мучеников (9 март)     155
6. [Василий Великий] Похвала 40-м севастийским мученикам (9-е март)    181
7. Житие Кодрата (10 марта)    213
8. Житие Григория Великого, папы Римского (11 март)    257
9. Житие Пиония пресвитера (12 март)    267
10. Молитва Пиония    303
11. Житие Савина (13 март), без конца    307
12. Житие Александра Сидского (15 март), без начала и без конца    329
13. Слово святых отцов о таксиоте, без начала    353
14. Житие Павла Препростого (19 март)    355
15. Житие Терентия, Африкана и Помпия (20 март)    367
16. Житие Исаакия Далматского (21 март)    389
17. Житие Трофима и Евкарпиона (22 март)    437
18. Житие Дометия и учеников (23 март)    445
19. Житие Артемия (24 март), без конца    459
20. Иоанн Златоуст, Слово на Благовещение/1 (25 март), без начала    493
21. Иоанн Златоуст, Слово на Благовещение Пресвятой Богородицы/2 (25 март)    505
22. Житие Иринея, епископа Сирмиона (26 март)    523
23. Житие Ионы, Варахисия и дружины (29 март)    527

Запись опубликована в рубрике Старославянские с метками , . Добавьте в закладки постоянную ссылку.

Добавить комментарий