Куйо М. Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи чрез векове. София: Наука и изкуство, 1979

Предговор

След 1961 г. имах възможността да работя по-продължително време в редица книгохранилища в СССР, Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия и Австрия. Преглеждайки славянските ръкописи в тези страни, аз се натъкнах на интересни за науката факти, които ме накараха да се замисля върху тях и да потърся тяхното обяснение: многобройни преписи от старобългарски съчинения, за които в науката не се знае, голяма миграция на ръкописното наследство в различни посоки, намаляване на ръкописното богатство в редица манастири и минаването на това богатство в частни ръце, съсредоточаване на цели ръкописни сбирки в определени градове и т. н. От друга страна, силно впечатление ми направи и обстоятелството, че старославянското литературно наследство на Балканския п-ов, българско и сръбско, в много случаи има еднаква съдба — унищожава се по различни начини и по различни поводи, при “различни обстоятелства. Чуждото господство поставя при еднакви условия българи и сърби, еднакво е отношението му към тяхното културно наследство, едните и другите са само рая, едните и другите изпадат в тежко материално положение, еднаква е съдбата на старите им паметници. Така че онова, което става с ръкописите в сръбскитеземи през османското робство, то важи и за нас. Затова именно привеждам понякога факти и от сръбските земи, от сръбските манастири. Картината по този начин получава много по-широки размери.
Разбира се, за тази тежка съдба на южнославянската стара книжнина се знаеше и по-рано, но все пак имаха се пред вид отделни случаи, и то свързани с по-важни съчинения, с по-забележителни автори. С други думи, не се знаеше обемът на тази наистина покъртителна картина на унищожение. Когато обаче се събраха повече факти на едно място и се подредиха в определени групи и по определен план, тази картина значително се промени; промени се в дълбочина и в ширина; промени се и впечатлението от не, т. е. тя стана по-тъжна, по-мрачна, по-покъртителна. При това положение неволно се запитваме дали ще се намери друга страна, чието културно богатство да е пострадало толкова много? Дали има друг народ тъй ощетен, както нашият?
Всичко това ме накара да се заловя, доколкото ми позволяват силите и възможностите при днешните условия на работа, да проследя съдбата и миграцията на произведенията на старата българска литература през вековете, били те в оригинал или пък в преписи. Целта ми е да представя на читателя съдбата на нашето старобългарско книжовно наследство през вековете и да посоча потози начин огромните културни щети, нанесени на нашия народ в миналото. Разбира се, настоящата студия не може да претендира за пълнота и изчерпателност на въпросите. При сегашните условия на работа това е невъзможно да се постигне, защото редица книгохранилища остават недостъпни за нашия работник, многобройни са ръкописите, които все още не са описани и т. и. От друга страна, това не е и необходимо. Ако се съберат и подредят всички факти, разпръснати из различните книгохранилища у нас и в чужбина, няма да се промени характерът на картината; черните краски биха се само увеличили. Струва ми се обаче, че и дадените тук съобщения не свидетелствуват за някакъв светъл лъч, за някаква що-годе радост. Чудното е само едно: как при такива тежки условия, при такъв кръстоносен поход на унищожение, при това разграбване и разпиляване все още е останал голям брой писмени паметници! Разбира се, в дадения случай голяма заслуга имат, от една страна, и някои манастири като големи хранители и ценители на ръкописите и, от друга, някои събирачи, колекционери. Ако те не бяха събрали толкова много ръкописи, днес със сигурност може да се каже, че редица неща нямаше да съществуват. Така например в църквата Св. София в Охрид е имало в шкафа 23 славянски ръкописа на пергамент и на хартия 1{В. И. Григорович. Очерк путешествия по Европейской Турции. Москва 1877, с. 155.}, а днес там няма нищо. Каква е съдбата им, не се знае. Запазено е само онова, което е взел Григорович. Е. Каранов пише: “В кратовската църква, подновена в 1836 г., една цяла ниша в зидовете беше пълна с книги, но сега няма нито една; още Гилфединг искал да вземе една книга, но не му я дали и той само се надписал на нея.” 2{Е. Каранов, Материали по етнографията на Македония, СбНУ, кн. IV (1891), с. 304.} Затова, когато говори за взетите от Гилфердинг от Ипекската патриаршия ръкописи, М. Милоевич пише: “Нам е драго, че ги е взел нашият брат русин, тъй като те няма да пропаднат” 3{ М. С. Милоjевиh, Путепим дела праве (старе) Сербjе, св. II. Београд 1872, c.211}. И действително не са пропаднал онези писмени паметници, които е взел този учен и пътешественик, които той е успял да запази от унищожение. Днес те са дс стояние на научния свят, на всеки, който се интересува. Не с знае каква щеше да бъде съдбата и на онези наши ръкописи, коит Арсений Суханов взема от Атон, ако те не бяха отнесени в Русия поставени в благоприятни зи тяхното запазване условия. Кат се има пред вид, че много писмени паметници в Атон са станал; предмет на безпощадно унищожение, то вероятността и те да не бъдат пощадени е много голяма. Изобщо трябва да се каже, че благодарение именно на редицата пътешественици са оцелели много бройни и ценни старобългарски ръкописи. Почитта ни към тези пътешественици се засилва още повече, като се има пред вид, че някои от тях са пътували и събирали писмени паметници при тежки условия: трябвало е да преодоляват редица битови трудности, да пътуват понякога пеш и т. н. Не всички са разполагали и о достатъчно парични средства. Може би някъде са си послужили о методи и средства, каквито днес нямат място в живота, но всичко това е вършено в името на науката, в името на общото благо, а не в името на лични интереси и амбиции. Ние виждаме, че събраното ръкописно богатство става в края на краищата обществено достояние, че то е донесло извънредно голяма полза на науката, на културата, че то е станало наш ценен капитал. При това положение готови сме да простим едни или други „прегрешения” на този или онзи пътешественик, на този или онзи събирач на ръкописи, щом като той е успял да ги запази от унищожителния ход на събитията. Нашата литература е загубила извънредно много и затова днес трябва да бъдем благодарни на всички онези, които са успели да спасят нещо от някогашните нейни придобивки, постижения.
В съдбата на старата ни писменост се оглежда съдбата на нашия народ — съдба несретна, нерадостна, съдба на народ, прекарал 700 години под чужд ярем!
***
Поради непреодолими технически трудности голяма част от старобългарските текстове (бележки, приписки и др.), които сочат съдбата на даден ръкопис или някои негови особености, са изпуснати. Тези бележки представляват интерес не само с фактическата си страна, но те възпроизвеждат и атмосферата, в която е никнал даденият ръкопис, въвеждат ни в съответната епоха.
Скачать djvu: YaDisk  SkyDrive
6,8 Mb - 600 dpi - 238 с., ч/б текст, серые и цветные  иллюстрации, текстовый слой, оглавление

Съдържание

Предговор
Първи раздел. Странствуване на ръкописите
1. Съдбата на нашите ръкописи през IX—XII в.
2. Турското нашествие и съдбата на нашето ръкописно наследство
3. Мисията на Арсений Суханов
4. Интересът към старобългарските ръкописи през XIX в.
5. Сбирката на Павел Йосиф Шафарик
6. Сбирката на Антун Миханович
7. Старобългарски ръкописи в сбирката на Лорд Кързон
8. Сбирката на Авраам С. Норов
9. Сбирката на В. И. Григорозич
10. Сбирката на Порфирий Успенски
11. Сбирката на Александър Феодорович Гилфердинг
12. Сбирката на Стефан Веркович
13. Български ръкописи в сбирката на В. М. Ундолски
14. Български ръкописи в сбирката на П. И. Севастиянов
15. Сбирката на Полихроний Агапиевич Сирку
16. Други случаи на изнасяне на ръкописи
Втори раздел. Унищожение на ръкописите
1. Появата на т. нар. палимпсести
2. Унищожение на ръкописите поради невежество
3. Унищожение на ръкописите поради лошо съхранение
4. Унищожение па ръкописите чрез зазиждане или закопаване
5. Унищожение на ръкописите чоез изгаряне
6. Отношението на фанариотите към нашата книга през XVIII—XIX в.
Трети раздел. Съдбата на по-важните старобългарски паметници
1. Зографско четириевангелие
2. Мариинско четириевангелие
3. Асеманово евангелие
4. Клоцов сборник
5. Синайски псалтир
6. Синайски молитвеник
7. Савина книга
8. Супрасълски сборник
9. Добромирово евангелие
10. Слепченски апостол
11. Охридски апостол
12. Григоровичев паримейник
13. Боянско евангелие
14. Болонски псалтир
15. Добрепшово евангелие
16. Драганов миней
17. Евангелие Кохно
18. Ловчански сборник отпреди 1331 година
19. Иван Александров (Лаврентиев) сборник от 1348 г.
20. Съдбата па два търновски ръкописа от средата на XIV в.
21. Лесновски паренесис
22. Българският превод на Манасиевата хроника
23. Иван Александровото (Лондонското) четириевангелие
24. Томичов псалтир
25. Тихонравов дамаскин
Азбучен показалец
Zusamnn fassung
Запись опубликована в рубрике Древнеславянский с метками , . Добавьте в закладки постоянную ссылку.

Добавить комментарий