Граматика на старобългарския език / Главен редактор Дуриданов Иван. – София: Издателство на Българската академия на науките, 1991

Дело на авторски колектив от изтъкнати наши индоевропейсти и старобългаристи, в този труд за първи път от съвременни езиковедски позиции, задълбочено и разностранно, на високо научно равнище се разглежда стар о българският период от развитието на българския език (IХ-ХI в).

Главен  редактор:  чл.-кор. проф, д-р Иван Дуриданов
Редакционна колегия:  ст. н. с. I ст. Екатерина Дограмаджиева, проф. к. ф. н. Ангелина Минчева
Авторски колектив: Иван Буюклиев,   Владимир Георгиев, Ангел Давидов, Иван Добрев, Екатерина Дограмаджиева, Иван Дуриданов, Румяна Златанова, [Светомир Иванчев], Петър Илчев, Ангелина Минчева, Дора Мирчева

Скачать djvu: YaDisk  SkyDrive
16,3 Mb - 600 dpi - 607 с., ч/б текст, текстовый слой, оглавление; нет страниц 418, 522-523, 528

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪКРАЩЕНИЯ   — стр. 13
ПРЕДГОВОР    — стр. 16
ВЪЗНИКВАНЕ НА СТАЮБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК И СТАРОБЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА — стр. 17
СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК — НАЙ-РАНО ЗАСВИДЕТЕЛСТВУВАНИЯТ СЛАВЯНСКИ ЕЗИК (§ 1—4) — СВ. ИВАНЧЕВ   — стр. 19
НАЗВАНИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§4)— СВ. ИВАНЧЕВ   — стр. 21
ВЪЗНИКВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (§5—42) — Д. МИРЧЕВА  — стр. 22
ДЕЛОТО НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ И МЕТОДИЙ (§6—8) — Д. МИРЧЕВА   — стр. 22
СЪДБАТА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК В ЧЕХИЯ, ПАНОНИЯ И ХЪРВАТСКО (§9—11) — Д. МИРЧЕВА — стр. 26
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ IX В. (§ 12—14) — Д. МИРЧЕВА   — стр. 29
ДЕЛОТО НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРИЯ. РАЗЦВЕТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК И НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА(§ 15-20)—Д. МИРЧЕВА — стр. 32
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК КАТО ОФИЦИАЛЕН КНИЖОВЕН ЕЗИК У ДРУГИ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ. РЕДАКЦИИ (ИЗВОДИ) НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (§21—24) — Д. МИРЧЕВА   — стр. 36
ДОСТОЙНСТВАТА НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ ПРЕВОДИ. ОБРАБОТКА НА КНИЖОВНИЯ ЕЗИК(§ 25—27)— П. ИЛЧЕВ   — стр. 39
СТАРОБЪЛГАРСКАТА ГРАФИКА. СЪСТАВ И ХАРАКТЕР НА АЗБУКИТЕ. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, НАЗВАНИЯ И ЧИСЛЕНА СТОЙНОСТ НА БУКВИТЕ. НЕБУКВЕНИ ЗНАКОВЕ. ЗАВИСИМОСТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ АЗБУКИ ОТ ВИЗАНТИЙСКОТО ПИСМО, ВРЪЗКИ ПОМЕЖДУ ИМ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ. ВЪПРОСЪТ ЗА ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД (§28-42) — П. ИЛЧЕВ — стр. 41
СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ (§43-48) — ИВ.ДОБРЕВ — стр.52
ГЛАГОЛИЧЕСКИ ПЕРГАМЕНТНИ КНИГИ И ЛИСТОВЕ (§ 44) — ИВ. ДОБРЕВ — стр. 53
КИРИЛСКИ ПЕРГАМЕНТНИ КНИГИ И ЛИСТОВЕ (§ 45)—ИВ. ДОБРЕВ 55
ГЛАГОЛИЧЕСКИ НАДПИСИ (§46) — ИВ. ДОБРЕВ — стр. 58
КИРИЛСКИ НАДПИСИ (§ 47) — ИВ. ДОБРЕВ — стр. 58
АКРОСТИХОВИ ТВОРБИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИ АВТОРИ (§ 48) — ИВ. ДОБРЕВ — стр. 60
ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ГРАФИКА, ЗАЕМКИ В НЕСЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ, ТОПОНИМИ, ДАННИ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТИ (§49-54) П. ИЛЧЕВ — стр. 60
СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО КНИЖОВЕН И НАРОДЕН В АРЕАЛЕН АСПЕКТ (§55—57) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 63
РЪКОВОДСТВА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК: ГРАМАТИКИ, ТЕКСТОВЕ, РЕЧНИЦИ (§58—69) — П. ИЛЧЕВ — стр. 67
ФОНЕТИКА — стр.76
ОТРАЖЕНИЕ НА ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПРАСЛАВЯНСКИЯ ФОНЕТИЧЕН РАЗВОЙ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК — ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ПОВИШЕНА СОНОРНОСТ И ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ПАЛАТАЛИ-ЗАЦИЯ. ПРЕГЛЕД НА ЯВЛЕНИЯТА, КОИТО СА РЕЗУЛТАТ ОТ ТЕЗИ ДВЕ ТЕНДЕНЦИИ (§ 70—74) — П. ИЛЧЕВ — стр. 77
КВАНТИТЕТ И УДАРЕНИЕ (§ 75—76) — П. ИЛЧЕВ — стр. 79
СТРУКТУРА НА СРИЧКАТА В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§ 77-80) — П. ИЛЧЕВ — стр. 80
ПРЕМЕСТВАНЕ НА СРИЧКОВАТА ГРАНИЦА. ТАКА НАРЕЧЕНОТО ПРОТЕТИЧНО (ЕПЕНТЕТИЧНО) Н (§81) — П. ИЛЧЕВ — стр. 85
ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСНИ ФОНЕМИ (§82-95) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 87
Произход на гласната О (§ 85) — Ив. Дуриданов — стр. 88
Произход на гласната А (§ 86) — Ив. Дуриданов — стр. 89
Произход на гласната Е (§ 87) — Ив. Дуриданов — стр. 90
Произход на гласната (§ 88) — Ив. Дуриданов — стр. 90
Произход на гласната И (§ 89) — Ив. Дуриданов — стр. 91
Произход на гласната ЪI (§90)—Ив. Дуриданов — стр. 92
Произход на гласната ОУ (§ 91) — Ив. Дуриданов — стр. 93
Произход на гласната Ъ (§ 92) — Ив. Дуриданов — стр. 94
Произход на гласната Ь (§ 93) — Ив. Дуриданов — стр. 94
Произход на гласната U (§ 94) — Ив. Дуриданов — стр. 95
Произход на гласната Я (§ 95) — Ив. Дуриданов — стр. 96
ПРОТЕТИЧНИ J И V ПРЕД ГЛАСНИ В НАЧАЛОТО НА ДУМАТА (§ 96—98) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 97
РАЗВОЙ НА ПРАСЛАВЯНСКИТЕ СРИЧКИ, КОИТО СА ЗАВЪРШВАЛИ НА СОНОРНА СЪГЛАСНА (§99—106) — П. ИЛЧЕВ — стр. 98
Метатеза на ликвидните съгласни (§ 100—103) — П. Илчев — стр. 98
Сонантни р и л (§ 104—106) — П. Илчев — стр. 101
ОТГЛАС И ОТГЛАСНИ РЕДОВЕ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН ОТГЛАС (§107—111)—ИВ. БУЮКЛИЕВ — стр. 102
СИСТЕМА НА СЪГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ В ИНДОЕВРОПЕЙСКИЯ ПРАЕЗИК (§ 112—113) — ИВ. БУЮКЛИЕВ — стр. 106
СИСТЕМА НА СЪГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ В ПРАСЛАВЯНСКИ И СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК (§ 114—121) — ИВ. БУЮКЛИЕВ — стр. 107
Произход на носовите съгласни М н Н (§117) —Ив. Буюклиев — стр. 110
Произход на плавните съгласни Р и Л (§118) — Ив. Буюклиев — стр. 110
Произход “а лабиалните съгласни Б, П, В (§119)— Ив. Буюклиев — стр. 111
Произход на алвеодеиталпите съгласни Д, Т, 3, С (§ 120) — Ив. Буюклиев — стр. 112 Произход на веларните съгласни К, Г, Х (§ 121) — Ив. Буюклиев — стр. 112
ВЛИЯНИЕ НА ПРЕДНИТЕ ГЛАСНИ ВЪРХУ ВЕЛАРНИТЕ СЪГЛАСНИ: ТРИТЕ ПАЛАТАЛИЗАЦИИ В ПРАСЛАВЯНСКИ И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§ 122—136) — П. ИЛЧЕВ — стр. 113
Първа палатализация на веларните съгласни (§ 123—126) — П. Илчев — стр. 114
Втора палатализация на веларните съгласни (§ 127—134) — П. Илчев — стр. 115
Трета палатализация на веларните съгласни (§ 135 —136) — П. Илчев — стр. 117
РАЗВОЙ НА ПРАСЛАВЯНСКИТЕ ЗВУКОСЪЧЕТАНИЯ ОТ СЪГЛАСНИ С J И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§137—151) — П. ИЛЧЕВ — стр. 119
Сонорни съгласни пред j (§ 138) — П. Илчев — стр. 119
Задноезичните (веларните) съгласни пред j (§139) — П. Илчев — стр. 119
Предноезичнпте съгласни пред j (§ 140—144) — П. Илчев — стр. 120
Групи от две съгласни пред j (§ 145—148) — П. Илчев — стр. 121
Групи, образувани от устнена съгласна и j (§149—151) — П. Илчев — стр. 122
ОПРОСТЯВАНЕ НА ГРУПИ СЪГЛАСНИ (§ 152—170) — П. ИЛЧЕВ — стр. 123
МОРФОЛОГИЯ — стр. 136
ИМЕННА СИСТЕМА (§ 171—356) — стр. 137
СКЛОНЕНИЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА (§ 172-229) -ВЛ. ГЕОРГИЕВ — стр. 137
Вокални основи (склонения) (§ 173—200) — Вл. Георгиев — стр. 138
o-основи (o-склонение) (§173—177) — Вл. Георгиев — стр. 138
jo-основи (jo-склонение) (§ 178—181) — Вл. Георгиев — стр. 143
u-основн (u-склонение) (§ 182—186) — Вл. Георгиев — стр. 147
ā-основи (ā-склонение) (§ 187—190) — Вл. Георгиев — стр. 149
jā-основи (jā-склонение) (§ 191—195) — Вл. Георгиев — стр. 152
i-основи (i-склонение) (§ 196—200) — Вл. Георгиев — стр. 155
Консонантни основи (склонения) (§201—215)—Вл. Георгиев — стр. 159
Съществителни от мъжки род (§ 202—207) — Вл. Георгиев — стр. 159

Основи на -n-, -en-, -men- (§ 202—205) — Вл. Георгиев — стр. 159
Основи на -t- (§ 206) —Вл. Георгиев — стр. 161
Основи на -jan-/-telj-/arj– (§207) — Вл. Георгиев — стр. 162
Съществителни от женски род (§208—211) — Вл. Георгиев — стр. 162

Основи на -(t)er- (§ 208—209) — Вл. Георгиев — стр. 162
Основи на –ъв– (§210—211) — Вл. Георгиев — стр. 163
Съществителни от среден род (§212—215) — Вл. Георгиев — стр. 164

Основи на -men-, -(e)nt, -es- (§212—215) — Вл. Георгиев — стр. 164
Склонение на чуждите имена (§216—219) — Вл. Георгиев — стр. 168
Имена от мъжки род (§ 216) — Вл. Георгиев — стр. 168
Имена от женски род (§217) — Вл. Георгиев — стр. 169
Имена от среден род (§218) — Вл. Георгиев — стр. 169
Несклоняеми имена (§219) — Вл. Георгиев — стр. 169
Развой на склонитбените типове в праславянски и старобългарски език (§ 220—229) — Ив. Дуриданов — стр. 170
СЛОВООБРАЗУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ (§ 230-258) — А. ДАВИДОВ — стр. 176
СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ (§ 259—262) — А. ДАВИДОВ — стр. 191
СКЛОНЕНИЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА (§263—291) — стр. 195
Просто склонение на прилагателните имена (§ 264—267) — А. Давидов — стр. 196
Степени за сравнение на прилагателните имена (§ 268—277) — А. Давидов — стр. 197
Несклоняеми прилагателни имена (§ 278) — Ив. Дуриданов — стр. 202
Сложно склонение на прилагателните имена (§ 279—281) — Ив. Буюклиев — стр. 203
Значение и функция на сложните форми на прилагателните имена (§ 282) — Ив. Буюклиев — стр. 206
Склонение на сегашно деятелно причастие (§283—287) — Ив. Буюклиев — стр. 206
Образуване на причастните основи (§ 284) — Ив. Буюклиев — стр. 207
Образуване и склонение на минало деятелно причастие (§288—291) — Ив. Буюклиев — стр. 209
СЛОВООБРАЗУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА (§292—317) — А. ДАВИДОВ — стр. 212
СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА (§318—319) — А. ДАВИДОВ МЕСТОИМЕНИЯ (§320—353) — стр.224
Лични местоимения и възвратно местоимение (§321—327) — А. Давидов — стр. 227
Нелични (родови) местоимения (§ 328—352) — А. Давидов — стр. 234
Анафорично местоимение (§ 329) — А. Давидов — стр. 234
Показателни местоимения (§330—336)—А. Давидов — стр. 236
Притежателни местоимения (§ 337—339) — А. Давидов — стр. 240
Въпросителни местоимения (§ 340—346) — А. Давидов — стр. 242
Относителни местоимения (§ 347) — Ив. Дуриданов — стр. 246
Отрицателни и неопределителни местоимения (§ 348—349) — А. Давидов — стр. 247
Обобщително местоимение вьсь (§ 350—352) — А. Давидов — стр. 249
Думи с местоименна флексия (§ 353) — А. Давидов — стр. 251
ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА (§ 354—356) — ИВ. БУЮКЛИЕВ — стр. 252
Произход и образуване на числителните бройни имена (§ 354) — Ив. Буюклиев — стр. 252
Склонение на числителните бройни имена (§ 355) — Ив. Буюклиев — стр. 253
Числителни редни имена. Образуване и склонение (§ 356) — Ив. Буюклиев — стр. 255 ГЛАГОЛНА СИСТЕМА (§357—434) — стр. 257
ГРАМАТИЧНИ КАТЕГОРИИ НА ГЛАГОЛА В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§ 357—434) — ИВ. ДОБРЕВ — стр. 257
Вид на глагола и видови двойки (§ 364—378) — Ив. Добрев — стр. 262
Глаголни основи (§ 379—389) — Ив. Добрев — стр. 268
Лични окончания на старобългарските глаголи (§390—391)—Ив. Добрев — стр. 283
Сегашно време (§ 392—395) — Ив. Добрев — стр. 286
Минало свършено време (аорист) (§ 396—405) — Ив. Добрев — стр. 288
Минало несвършено време (имперфект) (§406—410) — Ив. Добрев — стр. 296
Минало неопределено време (перфект) (§411—412) —А. Давидов — стр. 299
Минало предварително време (плусквамперфект) (§413—414) — А. Давидов — стр. 300
Бъдеще време (§ 415—424) — А. Давидов — стр. 301
Инфинитив н супин (§ 425—426) — П. Илчев — стр. 308
Повелително наклонение (императив) (§ 427 —432) — Ив. Добрев — стр. 310
Условно наклонение (§ 433—434) — А. Давидов — стр. 312
НАРЕЧИЯ (§435—441) — П. ИЛЧЕВ — стр. 314
Първични наречия (§ 436) — П. Илчев — стр. 314
Местоимеини наречия (§ 437) — П. Илчев — стр. 316
Наречия, образувани от именни основи (§ 438—441) — П. Илчев — стр. 320
СЪЮЗИ И СЪЮЗНИ ДУМИ (§ 442—448) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 324
СЪЮЗИ (§ 444—446) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 326
Съчинителни съюзи (§ 445) — Е. Дограмаджиева — стр. 327
Подчинителни съюзи (§ 446) — Е. Дограмаджиева — стр. 333
СЪЮЗНИ ДУМИ (§ 447) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 335
ДУБЛЕТНОСТ И ОМОНИМИЧНОСТ НА СЪЮЗНИТЕ СРЕДСТВА (§ 448) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 340
АЗБУЧЕН СПИСЪК НА СЪЮЗНИТЕ СРЕДСТВА В СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 343
ПРЕДЛОЗИ (§ 449—451) — П. ИЛЧЕВ — стр. 350
Първични предлози (§ 450) — П. Илчев — стр. 350
Вторични предлози (§451)—П. Илчев — стр. 354
ЧАСТИЦИ (§ 452) — П. ИЛЧЕВ — стр. 356
 
СИНТАКСИС — стр. 360
ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ (§ 453—566) — стр. 361
ТИПОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО ЦЕЛ НА ИЗКАЗВАНЕТО (§454— 461) —Р. ЗЛАТАНОВА — стр. 361
ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ (§ 462-465) — Р. ЗЛАТАНОВА — стр. 375
УТВЪРДИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ (§466—468) — Р. ЗЛАТАНОВА — стр. 380
ГРАМАТИЧНА СТРУКТУРА НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ (§ 469—525) — Р. ЗЛАТАНОВА — стр. 384
Едносъставни изречения (§ 470—501) — Р. Златанова — стр. 385
Едносъставни глаголни изречения (§471—497) — Р.Златанова — стр. 385
 
Едносъставни именни изречения (§498—501) — Р. Златанова — стр. 403
Вокативни изречения (§ 502) — Р. Златанова — стр. 406
Елиптични изречения (§ 503—505) — Р. Златанова — стр. 406
 
Двусъставни изречения (§ 506—525) — P. Златанова — стр. 408
Двусъставни изречения според формата на подлога (§ 507—513) — Р. Златанова — стр. 408
Двусъставни изречения според формата на сказуемото (§514—515) — Р. Златанова — стр. 416
ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО (§ 526—536) — А. МИНЧЕВА — стр. 427
Приименно определение (§ 526) — А. Минчева — стр. 427
Допълнение (§ 527—535) — А. Минчева — стр. 429
Обстоятелствено пояснение (§ 536) — А. Минчева — стр. 442
УПОТРЕБА НА ВРЕМЕНА И НАКЛОНЕНИЯ В ИЗРЕЧЕНИЕТО
(§ 537—539) — А. МИНЧЕВА 444
ДАТЕЛЕН САМОСТОЯТЕЛЕН ПАДЕЖ (DAT1VUS ABSOLUTUS)
(§ 540) — А. МИНЧЕВА — стр. 449
РОДИТЕЛЕН САМОСТОЯТЕЛЕН ПАДЕЖ (GENET1VUS ABSOLUTUS) (§541) —А. МИНЧЕВА — стр. 451
ДАТЕЛЕН ПАДЕЖ С ИНФИНИТИВ (DATIVUS CUM INFINITIVO) (§ 542-544)—А. МИНЧЕВА — стр. 452
ЗНАЧЕНИЕ И УПОТРЕБА НА ПАДЕЖИТЕ. ПАДЕЖНА РЕКЦИЯ (§ 545—566) — А. МИНЧЕВА — стр. 455
Именителен падеж (§ 546) — А. Минчева — стр. 457
Винителеи падеж (§ 547) — А. Минчева — стр. 457
Роднтелен падеж (§ 548—550) — А. Минчева — стр. 458
Дателен падеж (§551—560)—А. Минчева — стр. 460
Местен падеж (локатив) (§ 561—563)—А. Минчева — стр. 463
Творителен падеж (§ 564—566) — А. Минчева — стр. 465
СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ (§ 567-626) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 466
СЛОЖНИ СЪЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ (§ 572—580) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 469
Подложни подчинени изречения (§ 582—584) — Е. Дограмаджиева — стр. 476
Сказуемноименни подчинени изречения (§ 585) — Е. Дограмаджиева — стр. 479 Сказуемпоопределителни подчинени изречения (§ 586) — Е. Дограмаджиева — стр. 479
Допълнителни подчинени изречения (§587—590) — Е. Дограмаджиева — стр. 481
Определителни подчипителни изречеиия(§591—602)—Е.Дограмаджиева — стр. 487
Обстоятелствени подчинени изречения (§603—612) — Е. Дограмаджиева — стр. 495
ПОКАЗАТЕЛНИ СЪОТНОСИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ В ГЛАВНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ (§ 613—621) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 510
ТИПОВЕПОДЧИНЕНИЕ (§ 622-626) — Е. ДОГРАМАДЖИЕВА — стр. 517
КЪМ ВЪПРОСА ЗА СИНТАКТИЧНИТЕ ГЪРЦИЗМИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (§ 627—632) — Р. ЗЛАТАНОВА — стр. 519
РАЗВОЙ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК — стр. 525
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (§ 633—647) — А. МИНЧЕВА — стр. 527
КНИЖОВЕН ФОНД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§634—639) — А. МИНЧЕВА — стр. 528
ОСОБЕНОСТИ НА НОРМАТА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (§ 640—644) — А. МИНЧЕВА — стр. 531
ФУНКЦИОНАЛНИ СФЕРИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (§ 645—647) — А. МИНЧЕВА — стр. 537
РАЗВОЙ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ОТ IX—XI ВЕК (§ 648— 686) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 538
ФОНЕТИЧЕН РАЗВОЙ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§649— 669) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 538
МОРФОЛОГИЧЕН РАЗВОЙ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (§670—671) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 547
ПОЯВА НА БАЛКАНИЗМИ (§672—686) — ИВ. ДУРИДАНОВ — стр. 549
Изместване на родителния от дателния падеж (§ 674—675)— Ив. Дуриданов — стр. 550
Наченки на аналитизъм (§ 676—683) — Ив. Дуриданов — стр. 551
Поява на определителния член (§ 684) — Ив. Дуриданов — стр. 554
Наченки на разпадане на инфинитива и замяната му от да-форми (§ 685) — Ив. Дуриданов — стр. 555
Бъдеще време с хотjьти (§ 686) — Ив. Дуриданов — стр. 556
Библиография — стр. 558
Показалец на думи, корени и афикси — стр. 583

ПРЕДГОВОР

Тази граматика на старобългарския език е изработена по проект на пишещия тези редове. Проектът бе обсъден на две заседания на авторския колектив в началото на 1983 г. и бяха внесени поправки и добавки.
Граматиката си поставя за цел да представи фонемната система, морфологичния строй и синтактичната структура на първия славянски книжовен език — старобългарския, по възможност на сравнителна основа и в диахро-нен аспект (това се отнася преди всичко за фонетиката и морфологията) и естествено чрез синхронно описание на всички езикови равнища. В уводната част „Възникване на старобългарския книжовен език и старобългарската книжнина” са включени въпроси от исторически, социолингвистичен и палеографски характер, а също се дават кратки сведения за старобългарските езикови паметници. Запознаването с тези въпроси е наложително за всеки, който пристъпва към изучаване на старобългарския език. Това, че в основата на Кирило-Методневите преводи лежи български диалект от втората половина на IX в., е неоспорим факт, който се признава от всички сериозни слависти. Ето кое ни дава основание да назоваваме този език .старобългарски”, толкова повече, че в периода до края на XI в. той продължава да се развива като български в пределите на българската държава. В граматиката се обръща внимание на естествената му връзка с днешния български език и неговите диалекти, като се посочват познати факти.
Радостен факт е, че науката за старобългарския език се развива особено интензивно през последните три десетилетия не само в България, но и в редица страни, където е застъпена славистиката. През този период значителни успехи постигнаха и нашите старобългаристн, което улесни немалко изработването на този колективен труд. При написването на граматиката авторите са се опирали на собствените си проучвания, като естествено са използували и обширната литература по въпросите на старобългарския език. Както може да се види от приложената библиография, те са се стремили да вземат под внимание най-новите изследвания на старобългарския език, публикувани у нас и в чужбина, но трябва да се изтъкне, че в труда не са намерили отражение такива схващания, които са в областта на хипотетичното или са плод на безпочвени спекулации.
Авторският колектив н редакционната колегия съзнават, че не всички дялове на труда са разработени равномерно и с желаната изчерпателност. Но те се надяват, че и в този си вид граматиката ще представлява интерес както за специалистите, така и за всички, които желаят да се запознаят с древното състояние на нашия език, послужил като оръдие за разцвета на българската и славянската култура от IX в. нататък.

София, 12 март 1986
Иван Дуриданов

Запись опубликована в рубрике Древнеславянский с метками , . Добавьте в закладки постоянную ссылку.

Добавить комментарий