Куйо М. Куев. Азбучната молитва в славянските литератури. София, 1974

Навършва се вече век и половина от оня момент, когато руският учен Михаил Погодин, преводач на книгата на Йосиф Добровски за Кирил и Методий[1], направи достояние на научния и културния свят едно неизвестно дотогава произведение на старобългарската литература от началния период на нейното развитие — т. нар. Азбучна молитва. Оттогава досега този стихотворен паметник не един път става предмет на внимание от страна на учените и не един път около него се разгарят оживени спорове: едни търсят и откриват нови преписи, други се опитват да разрешат някои спорни въпроси, трети правят литературен анализ и т. н. В резултат на всичко това научната мисъл се е добрала вече до известни изводи, които обаче все още не могат да се смятат за задоволителни и изчерпващи проблемите. Около Азбучната молитва все още има редица спорни въпроси, които чакат своето разрешение

Скачать djvu: SkyDrive  YaDisk
 5,9 Mb - 600 dpi - 233 c., ч/б текст, текстовый слой, оглавление
 Иллюстрации:
 Скачать djvu: SkyDrive  YaDisk
 45 Mb - 100 dpi - 46 c.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор — стр. 5
Първа част
I. Досегашни открития и издания на Азбучната молитва — стр. 11
Издание на двата Волоколамски преписа от М. Погодин през 1825 г. — Откритие на Синодалния препис от В. М. Ундолски и издаването му от О. Бодянски и И. И. Срезневски. — Издание на Воскресенския препис през 1876 г. от архим. Амфилохий. — Съобщение за Троицкия препис. — Откритие на двата Соловецки преписа № 157 и № 158; издание на № 157 от Антоний. — Издание на Креховския препис от Ив. Франко. — Издание на Новгородския препис от Алексиев през 1885 г. — Откритие и издания на редица преписи от К. М. Куев. — Издание на Архангелския препис от Б. Ст. Ангелов. — Откритие и издание на пет преписа от Погодиновата сбирка от К. Иванова.
II. История на въпроса за авторството на Азбучната молитва — стр. 22
Схващанията на М. Погодин, В. М. Ундолски, П. Шафарик, О. Бодянски, Антоний, Ив. Малишевски, Ив. Франко, Е. Георгиев; възражения срещу тезата на Франко—Георгиев от страна на Е. Г. Зиков и К. М. Куев.
III. Въпросът за авторството на Азбучната молитва в светлината на изворите за Кирило-Методиевата книжовна дейност — стр. 30
Сведения за оригиналните трудове на Кирил. — Сведения за преводаческата дейност на двамата братя. — В изворите няма дори и намек за Кирил като автор нз Азбучната молитва.
IV. За авторския текст на Азбучната молитва — стр. 37
Съдържание на понятието “авторски текст”. — Въпросите около стиха летитъ нынjь словjьньско племя: съществувал ли е този стих в оригинала или е интерполация; нарушен ли е акростихът в Синодалния препис и с каква буква трябва да започва този стих, ако той не е интерполация; въпросът за предложното съчетание къ крьщению; въпросът за семантиката и рекцията на гл. обратити ся; летитъ или лjьть ти; въпросът за цезурата в този стих; въпросът за двойственото число в Синодалния препис в светлината на историята на това число в руски език: първични са формите оучителю, jею…
V. Въпросът за авторството на Азбучната молитва с оглед на посочените в заглавията лица — стр. 60
Заглавията като най-неустойчивият елемент в старите текстове. — Понятието “философ”. — Смесването на Кириловото име с други имена. — Масово приписване на чужди произведения на Кирил Философ. — Кирил Александрийски и Кирил Философ в иконографията. — Изводи; необходимост от други доказателства при разрешението на въпроса за автора на молитвата.
VI. Други аргументи в полза на Константиновото авторство — стр. 86
Исторически пълнеж и значение на стиховете “лети сега и славянското племе || към кръщение се обърнаха всички.” — Въпросът за двойственото число в Синодалния препис. — Понятието “учител” през християнско време и неговите разновидности. — Въпросът за поетическите дарби на Константин Преславски; въпросът за скромността на Константин. — Въпросът за култа към Св. Троица и отношението на Константин Преславски към него. — Въпросът за култа към словото.
VII. Литературните особености на Азбучната молитва — стр. 118
Бегъл поглед върху византийската химнична поезия. — Оригиналното в Азбучната молитва. — Исторически и културни събития, залегнали в основата на молитвата. — Характер на отбелязания в молитвата напредък. — Отношението на автора на молитвата към Кирил и Методий. — Тон и интонация в Азбучната молитва. — Формални особености на молитвата като стихотворение: азбучен акростих, стихов размер, цезура, стилно-езикови похвати. — Общи изводи.
VIII. Разпространение и сегашно местонахождение на Азбучната молитва — стр. 141
Въпросът за изнасянето на Учителното евангелие вън от пределите на България. — Съдбата на Учителното евангелие на руска почва. — Интересът към Азбучната молитва в Русия. — Преписи от Азбучната молитва по векове. — Сегашно местонахождение на преписите. IX. Изследване на текста на молитвата по всички преписи — стр. 152
Синодалният препис като основен текст при разночетенията. — Групи и взаимоотношения между преписите.
X. Възстановен текст и речников фонд на Азбучната молитва — стр. 169
Възстановен текст на Азбучната молитва. — Новобългарски превод и обяснителни бележки. — Речников фонд на възстановения текст.
Втора част
1. Синодален препис — стр. 185
2. Псковски препис от 1477 г. — стр. 190
3. Псковски (Румянцев) препис от 1494 г. — стр. 194
4. Уваров препис № 55 — стр. 197
5. Креховски препис — стр. 201
6. Воскресенски препис — стр. 204
7. Попконстантинов препис — стр. 207
8. Новгородски препис — стр. 210
9. Волоколамски препис № 551 — стр. 213
10. Волоколамски препис № 573 — стр. 216
11. Соловецки препис № 157 — стр. 220
12. Соловецки препис № 158 — стр. 223
13. Ковровски препис — стр. 226
14. Архангелски препис — стр. 230
15. Троицки препис — стр. 233
16. Кирилобелозерски препис — стр. 236
17. Препис от ОИДР № 192 — стр.239
18. Погодинов препис № 1435 — стр. 242
19. Погодинов препис № 1025 — стр. 245
20. Погодинов препис № 1934 — стр. 248
21. Чудов препис — стр. 251
22. Пшемисълски препис — стр. 254
23. Егоров препис — стр. 258
24. Препис в Хронограф № 456 — стр. 261
25. Уваров препис № 16 — стр. 264
26. Уваров препис № 778 — стр. 267
27. Уваров препис № 859 — стр. 270
28. Първи Богданов препис — стр. 273
29. Втори Богданов препис — стр. 276
30. Препис от ОЛДП — стр. 279
31. Препис от сбирката на В. М. Ундолскн — стр. 283
32. Погодинов препис № 101 — стр. 286
33. Погодинов препис № 1442 — стр. 289
34. Архивен препис — стр. 292
35. Ярославски препис — стр. 294
36. Волоколамски препис № 575 — стр. 297
37. Погодинов препис № 1301 — стр. 300
38. Астрахански препис — стр. 302
39. Zusamenfassung — стр. 351
40. Показалец — стр. 355

ПРЕДГОВОР
Навършва се вече век и половина от оня момент, когато руският учен Михаил Погодин, преводач на книгата на Йосиф Добровски за Кирил и Методий[1], направи достояние на научния и културния свят едно неизвестно дотогава произведение на старобългарската литература от началния период на нейното развитие — т. нар. Азбучна молитва. Оттогава досега този стихотворен паметник не един път става предмет на внимание от страна на учените и не един път около него се разгарят оживени спорове: едни търсят и откриват нови преписи, други се опитват да разрешат някои спорни въпроси, трети правят литературен анализ и т. н. В резултат на всичко това научната мисъл се е добрала вече до известни изводи, които обаче все още не могат да се смятат за задоволителни и изчерпващи проблемите. Около Азбучната молитва все още има редица спорни въпроси, които чакат своето разрешение.
Преди всичко трябва да се отбележи, че откритите и обнародваните досега преписи от Азбучната молитва са малко на брой. В най-обширната засега библиография по този въпрос от М. Г. Попруженко и Ст. Романски[2] се сочат всичко осем преписа: 1) текст в Хронограф от 1494 г., 2) текст в ръкопис от Волоколамския манастир, 3) текст в Палея от XVII в., 4) текст в пергаментен сборник с поучения на Йоан Златоуст от XIII в., 5) текст в ръкопис от Московската Синодална библиотека от XII—XIII в., 6) южноруски текст в ръкопис от Креховския манастир, 7) текст от Соловецкия манастир № 373, 8) текст в ръкопис от XIII в.


1. Йос. Добровский. Кирилл и Мефодий, словенски е первоучители. Перевод с немецкого. М., 1825. Най-напред книгата излиза на немски език: Cyrill und Method der Slaven Apostel, Prag, 1823. Преписите са поместени в руското издание.
2. М. Г. Попружеико и Ст. Романски. Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. С, 1935, с. 64—66


от библиотеката на Московската Синодална библиотека № 163. Като се има обаче пред вид, че текстовете № 4, 5 и 8 в същност са един и същи ръкопис, остават всичко шест преписа. Към тях трябва да се прибавят Воскресенският, Троицкият и Соловицкият 158, за които се споменава в научната литература, но които са пропуснати от Попруженко и Романски. В такъв случай имаме всичко девет преписа. От тях само шест са печатани до 1963 г. и са достъпни за научните работници: Псковски от 1494 г., Волоколамски 573, Синодален, Воскресенски, Креховски, Соловецки 157. Към това число трябва да се прибави и Новго-родският препис, обнародван още през 1885 г. (вж. тук бележките към № 8), но останал незабелязан в науката; той не се и цитира изобщо в научната литература. Троицкият препис, преписът на Палеята от 1518 г. и Соловецкият № 158 са известни само библиографски. Така че на тях учените в своите изследвания почти не се основават.
При това положение става ясно, че преписите, с които досега науката е разполагала, не са достатъчни, за да може въз основа само на тях да се разрешат по-убедително някои спорни въпроси от текстологичен характер. Затова трябваше да се потърсят нови преписи, които да хвърлят по-голяма светлина особено върху спорните въпроси. А издирването на нови преписи е една от съществените задачи на всеки изслед-вач на старобългарската литература. Съветският текстолог Д. С. Лихачев пише: “Каждый изучающий произведение должен по возможности привлечь все списки. В текстологической работе совершенно невозможно ограничиваться только “древнейшими” или только “лучшими” списками, как это часто практиковалось в XIX и начале XX в. Самая блестящая научная проницательность не поможет возместить недостаток текстовых материалов. Находка новых списков всегда может опровергнуть самые, казалось бы, убедительные выводы, сделанные на ограниченном числе списков. Чем больше списков изучаемого произведения сохранилось, тем убедительнее и точнее окажутся результаты текстологического исследования”[3].
Всичко това налагаше да се пристъпи към едно по-систематично преглеждане на описани и неописани ръкописни сбирки у нас и в чужбина и да се потърсят нови преписи от Азбучната молитва. И действи-


3. Д. С. Лихачев. Текстология. М. — Л., 1962, с. 95.


телно усилията в това направление се увенчаха с успех. Работейки известно време в редица съветски книгохранилища в Москва, Ленинград, Киев и Вилно (1961, 1964, 1966, 1968, 1969, 1970—1971, 1972), аз попаднах на неизвестни досега преписи, които наистина дават по-голяма възможност да се разрешат някои спорни въпроси по-правилно. Повечето от тях публикувах предварително в различни издания[4]. Между това и други учени обнародваха някои новонамерени преписи[5]. Всички обаче преписи от Азбучната молитва, събрани заедно и подредени по определен принцип със съответните подробни археографски и обяснителни бележки, се дават за пръв път тук във втората част на предлагания труд.
И така, докато по-рано в зрителното поле на научните работници са стоели шест преписа и въз основа на тях са правени съответните изводи и заключения, днес числото им възлиза на 38: Синодален препис (XII в.), Псковски препис от 1477 г., Псковски препис от 1494 г., Уваров препис 55 (XV в.), Креховски препис (XV—XVI в.), Воскресенски препис (XV—XVII в.), Попконстантинов препис от 1518 г., Волоколамски препис 551 (XVI в.), Волоколамски препис 573 (XVI в.), Соловецки препис 157 (XVI в.), Соловецки препис 158 (XVI в.), Ковровски препис (XVI в.), Архангелски препис (XVI в.), Троицки препис (XVI в.), Новгородски препис (XVI в.), Пшемисълски препис (XVI в.), Кирилобелозерски препис (XVI в.), препис от ОИДР № 192 (XVI в.), Погодинов препис № 1435 (XV— XVI в.), Погодинов препис № 1025 (XVI в.), Погодинов препис № 1934 (XVI в.), Егоров препис (XVI в.), Чудов препис (XVI в.), препис в Хроно-


4. К. М. Куев. Към въпроса за авторството на Азбучната молитва. — Славистични студии. С, 1963, с. 334—336 (препис от сбирката на Ундолски); Неизвестни преписи от Азбучната молитва. — Език и литература, XXIV, кн. 1, 1969, с. 74—86 (от ОИДР № 192, Уваров препис 55, Уваров препис 16, Уваров препис 859, Първи Богданов, Втори Богданов); Разпространение и сегашно местонахождение на Азбучната молитва. — Сб. “Контантин-Кирил Философ”. С, 1969, с. 281—308 (Волоколамски препис 551, Соловецки препис 158, Попконстантинов препис от 1518 г., Троицки препис, Вяземски препис, препис от ОЛДП, Кирилобелозерски препис). Преписите са придружени с археографски бележки.
5. Б. Ст. Ангелов. Неизвестен препис на Азбучната молитва. — Литературна мисъл, г. XII, кн. 4 (1968), с. 164—169. Тук е обнародван Архангелският препис. Пет преписа намери в Погодиновата сбирка и два в ГИМ и Климе нтина Иванова-Константинова. Нови данни за разпространението на Азбучната молитва в средновековната руска литература. — Език и литература, кн. 6 (1970), с. 63—79, (тук № 2, 18, 19, 20, 21, 32. 33).


граф № 456 от Румянцевата сбирка (XVII в.), Уваров препис № 16 (XVII в.), Уваров препис № 778 (XVII в.), Уваров препис № 859 (XVII в.), Първи Богданов препис (XVII в.), Втори Богданов препис (XVII в.), препис от ОЛДП (XVII в.), препис от сбирката на В. М. Ундолски (XVII в.), Погодинов препис № 101 (XVII в.), Ярославски препис (XVII в.), Архивен препис (XVII в.), Волоколамски препис № 575 (XVII в.), Погодинов препис № 1442 (XVII—XVIII в.), Погодинов препис № 1301 (XVIII в.), Астрахански препис (XVIII в.).
Няма съмнение, че посоченото количество преписи гарантира значително по-добри резултати и особено що се отнася до уточняване на авторския текст. Имам пред вид преди всичко въпросите около стиха “Лети сега и славянското племе”: дали този стих е автентичен или е интерполация; дали той трябва да започва с “i” за да се спази акростихът; дали изразът “към кръщение” трябва да се отнесе към предшествуващия стих или към следващия и т. н. Новите преписи улесняват разрешението и на въпроса за формите оучителю и jею, които различно се разчитат от учените и на които се дава различно тълкование. А от това разчитане зависи и разрешението на въпроса за автора на молитвата. От друга страна, и картината на разпространението на Азбучната молитва в старославянските литератури се чертае вече въз основа на тези нови преписи в по-други размери, и то както в пространствено, така и в диахронично отношение. Вижда се, че това е едно от популярните произведения на старобългарската литература — достигнало е, от една страна, до най-северните руски предели, а, от друга, привлича вниманието на книжовниците чак до XVII—XVIII в.
Все в името на по-правилното и по-убедителното разрешение на спорните въпроси около Азбучната молитва трябваше да се прибегне и до друг един метод на работа — да се излезе от оригинала на съответния препис, а не от публикациите, които понякога са резултат на индивидуално разчитане. Фотокопията в това отношение улесняват още повече работата.
В течение на работата не един път се налагаше да прибягна за уточняване и проверка на някои неща до съветския славист Юрий Константинов Бегунов, комуто изказвам най-голяма благодарност.

Запись опубликована в рубрике Древнеславянский, Памятники с метками , , . Добавьте в закладки постоянную ссылку.

Добавить комментарий