Пиккио Р. Православное славянство и древнеболгарская культурная традиция. София, 1993

Представените тук изследвания са писани в течение на много години, затова не само отразяват естественото съзряване на определени становища, но и настъпилите в тях изменения. Препрочитайки тези страници, силно ме изкушаваше мисълта да ги осъвременя, дори да ги напиша наново. Подобна операция неминуемо щеше да допринесе за по-хармоничното излагане на материята, но успоредно с това тя крие в себе си и опасността да се отнеме на книгата документалната стойност, която й придават някои текстове, предложени тук на българския читател за пръв път, но в различни периоди от време вече бивали обект на дискусии. Затова избрах едно компромисно решение: оставих непокътнати онези студии, в които се разглеждат конкретни въпроси или специфични теми, но написах една нова, встъпителна глава върху общите понятия “православно славянство” (Slavia orthodoxa) и кримско славянство” (Slavia romana).

Скачать djvu: YaDisk  SkyDrive
8,8 Mb - 600 dpi - 724  с., ч/б текст, текстовой слой, оглавление

СЪДЪРЖАНИЕ

Рикардо Пикио (Г. Димов) — стр. 5
Предговор — стр. 31
I. Език – литература – култура
‘Православно славянство” и “римско славянство”. (Литературно-историографски въпроси) — стр. 35
Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа — стр. 137
Литературни и езикови аспекти на старата българска традиция — стр. 171
Въпросът за езика и кирило-методиевското славянство — стр. 191
Въведение към едно сравнително проучване на въпроса за езика у славяните — стр. 333
II. Проблеми на литературната техника
Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство — стр. 385
Глава XIII на Пространното житие на Кирил: текст и контекстуална функция — стр. 437
Върху изоколните структури в средновековната славянска проза — стр. 473
“Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното Средновековие — стр. 531
За някои формални съответствия между латинската проза на Петрарка и литературните техники на балканските славяни през XIV в. — стр. 561
III. От Средновековие към ново време
България в “Църковна история” на Цезар Бароний — стр. 587
“История славяноболгарская” на езиково-културния фон на православното славянство — стр. 601
Славянобългарският на Паисий — стр. 621
Бележки на редактора — стр. 673
Азбучен показалец на личните имена — стр. 701

ПРЕДГОВОР
Представените тук изследвания са писани в течение на много години, затова не само отразяват естественото съзряване на определени становища, но и настъпилите в тях изменения. Препрочитайки тези страници, силно ме изкушаваше мисълта да ги осъвременя, дори да ги напиша наново. Подобна операция неминуемо щеше да допринесе за по-хармоничното излагане на материята, но успоредно с това тя крие в себе си и опасността да се отнеме на книгата документалната стойност, която й придават някои текстове, предложени тук на българския читател за пръв път, но в различни периоди от време вече бивали обект на дискусии. Затова избрах едно компромисно решение: оставих непокътнати онези студии, в които се разглеждат конкретни въпроси или специфични теми, но написах една нова, встъпителна глава върху общите понятия “православно славянство” (Slavia orthodoxa) и кримско славянство” (Slavia romana). Тази глава, основана до голяма степен на тезиси, които вече съм развивал, представлява теоретическата предпоставка на цялата книга. До това решение ме доведоха практически съображения. Студиите, в които в продължение на повече от четвърт век разглеждах от различни гледни точки понятията “православно славянство” и кримско славянствоса или фрагментарни, или повтарящи се. Това се дължи на обстоятелството, че критическите дискусии ме караха да подчертавам непрекъснато основните аспекти на моите тези. Затова реших да предложа на вниманието на българските читатели една по-пълна, по-хомогенна и3 надявам се, по-ясна трактовка. Все пак някои повторения останаха в онези текстове, които реших, че е по-добре да не коригирам. Мисля, че читателите няма да бъдат прекалено смутени от тях и ще ги възприемат по-скоро като акцентиране върху централните мотиви, изграждащи тази книга.
Искрено съм признателен на българските приятели и колеги, които ми дадоха възможността да включа и своя {31} глас в една славистична дискусия, на която те са главните действащи лица. Напълно съзнавам, че някои мои виждания са дискусионни. Но именно доброто предразположение на българските слависти да изслушват “различни гласове” от години вече ме е превърнало в приятел на тази култура, тъй древна и същевременно тъй жадна за новости. Онова, което неминуемо ни свързва, е общото, скромно и увличащо търсене на истината.
Настоящата книга придоби конкретна форма благодарение на насърчението на много и скъпи приятели. Трудно бих могъл да упомена всички. С особено чувство на благодарност обаче желая да спомена един голям Учител, който наскоро ни остави — Иван Дуйчев. Почти до последните дни на живота си в своя дом-библиотека, днес превърнал се в светилище на научното дирене и на международното сътрудничество, той щедро ми даряваше поуки и съвети.
Идеята за издаването на книгата на български език принадлежи на проф. Георги Димов, който допринесе много и за реализацията й. Освен на него много съм задължен и на моите колеги от Катедрата по българистика в Неапол доц. Иван Буюклиев и гл.ас. Вардарина Спасова. На всички тях поднасям моята най-искрена благодарност. Любезно благодаря и на рецензентката проф. Аксиния Джурова и на редактора доц. Красимир Станчев, както и на доц. Климентина Иванова, в чиито бележки виждам кълновете на една бъдеща дискусия по проблематиката на книгата.
Алда Джамбелука-Коссова, компетентен славист а медиевист, даде българско одеяние на текстовете, които в оригинал са на италиански, френски и английски. Освен че ги преведе с безгранично търпение, тя внесе редица уточнения и ми даде полезни съвети. За всичко това й благодаря от сърце.
Запись опубликована в рубрике Древнеславянский с метками . Добавьте в закладки постоянную ссылку.

Добавить комментарий