Пергаментните откъслеци, принадлежащи към кръга на старобългарските паметници, стават достояние на славистиката поразлично време благодарение на усилията на такива изтъкнати
палеослависти като В. И. Григорович, И. И. Срезневски, А. Ф. Бичков, И. В. Ягич, Е. Ф. Карски, С. М. Кулбакин, Г. А. Илински, П. А. Лавров и А. Вайан. Четири от тези паметници — Листовете на Ундолски, Новгородските листове, Хилендарските листове и Македонският кирилски лист — са публикувани от И. И. Срезневски в 1868 г. в неговия труд „Древние славянские памятники юсового письма с описаниями и с замечаниями об особенностях их правописания и язнка”. Преди това, в 1852 г., В. И. Григорович издава за първи път Хилендарските листове, а в 1865 г. А. Ф. Бичков — Новгородските листове. Последни в тази поредица се включват Златоструят на Бичков (издаден от Г. А. Илински в 1929 г.) и Зографските листове (издадени пълно от П. А. Лавров и А. Вайан в 1930 г.).
Скачать pdf: YaDisk DocsGoogle 24 Mb - 600 dpi - 259 c., ч/б текст, оглавление
СЪДЪРЖАНИЕ
- Предговор — стр. 5
I. Текстове — стр. 13 - Листове на Ундолски — стр. 18
Хилендарски листове — стр. 24
Зографски листове — стр. 39
Новгородски листове — стр. 45
Златоструй на Бичков — стр. 57
Македонски кирилски лист — стр. 76 - II. Индекси — стр. 113
- Индекс на думите и формите — стр. 115
Съкращения — стр. 116
Гръцко-старобългарски словоуказател — стр. 170 - III. Приложение — стр. 201
- Словото на Йоан Златоуст “Λόγος, ὅτι τόν ἑαυτὸν μὴ ἀδικοῦντα οὐδεὶς παραβλάψαι δύναται” (превод, възлизащ към първообраза на Симеоновия Златоструй) в препис от XIII в., сръбски извод, по рк. № 386 от библиотеката на Хилендарския манастир — стр. 236