Памятники древнеславянской письменности

Измежду  оцелелите  чисто  старобългарски  глаголически   паметници  видно  място  заемат Рилските   глаголически   листове,   по-голямата   част   от   които    обнародваме   за   пръв   път. Те,  както  ще  видим, отразяват  идеологията  на  току-що  покръстения български  народ, приел християнската  вяра  в  865  година.  Те   отразяват   неговия   тогавашен   език,   неговия   обшокултурен  ръст   в  една   от  най-интересните   епохи  в   тогавашното   развитие  на   българския народ,  когато  току-щр  възникналото  устроено   славянско  писмо,  изнамерено  от  славянските просветители  Кирил  и  Методий,  преживява  първия  етап  на  своето  историческо  развитие. (далее…)

Кульбакин, Степан Михайлович. Хиландарские листки, отрывок Кирилловской письменности XI-го века / Сообщил С.М. Кульбакин. - Санкт-Петербург : Отд-ние рус. яз.…

Навършва се вече век и половина от оня момент, когато руският учен Михаил Погодин, преводач на книгата на Йосиф Добровски за Кирил и Методий[1], направи достояние на научния и културния свят едно неизвестно дотогава произведение на старобългарската литература от началния период на нейното развитие — т. нар. Азбучна молитва. Оттогава досега този стихотворен паметник не един път става предмет на внимание от страна на учените и не един път около него се разгарят оживени спорове: едни търсят и откриват нови преписи, други се опитват да разрешат някои спорни въпроси, трети правят литературен анализ и т. н. В резултат на всичко това научната мисъл се е добрала вече до известни изводи, които обаче все още не могат да се смятат за задоволителни и изчерпващи проблемите. Около Азбучната молитва все още има редица спорни въпроси, които чакат своето разрешение (далее…)

Пергаментните откъслеци, принадлежащи към кръга на старобългарските паметници, стават достояние на славистиката поразлично време благодарение на усилията на такива изтъкнати
палеослависти като В. И. Григорович, И. И. Срезневски, А. Ф. Бичков, И. В. Ягич, Е. Ф. Карски, С. М. Кулбакин, Г. А. Илински, П. А. Лавров и А. Вайан. Четири от тези паметници — Листовете на Ундолски, Новгородските листове, Хилендарските листове и Македонският кирилски лист — са публикувани от И. И. Срезневски в 1868 г. в неговия труд „Древние славянские памятники юсового письма с описаниями и с замечаниями об особенностях их правописания и язнка”. Преди това, в 1852 г., В. И. Григорович издава за първи път Хилендарските листове, а в 1865 г. А. Ф. Бичков — Новгородските листове. Последни в тази поредица се включват Златоструят на Бичков (издаден от Г. А. Илински в 1929 г.) и Зографските листове (издадени пълно от П. А. Лавров и А. Вайан в 1930 г.). (далее…)

ОГЛАВЛЕНИЕ

Введение. Ветхозаветный апокриф Книга Еноха: с древних времен до наших дней  — с.  3
Глава 1. Текстологическое исследование славянских списков Книги Еноха— с. 47 (далее…)

Содержание

К. И. Невоструев
Исследование о Евангелии, писанном для Новгородского Мстислава Владимировича в начале XII века, в сличении с Остромировым списком, Галичским и двумя другими XII и одним XIII века (далее…)

Содержание

Предисловие [I-XXI] Описание памятника
Состав. Пергамент. Разлиновка. Чернила. Краска. Почерк  [1] Художественные мотивы: заставки и инициалы [15] Письмо: начертания и употребление букв титл и надстрочного значка [27] Признаки непосредственного глаголического оригинала [57] Приписки [70] (далее…)