Памятники древнеславянской письменности

Пергаментните откъслеци, принадлежащи към кръга на старобългарските паметници, стават достояние на славистиката поразлично време благодарение на усилията на такива изтъкнати
палеослависти като В. И. Григорович, И. И. Срезневски, А. Ф. Бичков, И. В. Ягич, Е. Ф. Карски, С. М. Кулбакин, Г. А. Илински, П. А. Лавров и А. Вайан. Четири от тези паметници — Листовете на Ундолски, Новгородските листове, Хилендарските листове и Македонският кирилски лист — са публикувани от И. И. Срезневски в 1868 г. в неговия труд „Древние славянские памятники юсового письма с описаниями и с замечаниями об особенностях их правописания и язнка”. Преди това, в 1852 г., В. И. Григорович издава за първи път Хилендарските листове, а в 1865 г. А. Ф. Бичков — Новгородските листове. Последни в тази поредица се включват Златоструят на Бичков (издаден от Г. А. Илински в 1929 г.) и Зографските листове (издадени пълно от П. А. Лавров и А. Вайан в 1930 г.). (далее…)

ОГЛАВЛЕНИЕ

Введение. Ветхозаветный апокриф Книга Еноха: с древних времен до наших дней  — с.  3
Глава 1. Текстологическое исследование славянских списков Книги Еноха— с. 47 (далее…)

Содержание

К. И. Невоструев
Исследование о Евангелии, писанном для Новгородского Мстислава Владимировича в начале XII века, в сличении с Остромировым списком, Галичским и двумя другими XII и одним XIII века (далее…)

Содержание

Предисловие [I-XXI] Описание памятника
Состав. Пергамент. Разлиновка. Чернила. Краска. Почерк  [1] Художественные мотивы: заставки и инициалы [15] Письмо: начертания и употребление букв титл и надстрочного значка [27] Признаки непосредственного глаголического оригинала [57] Приписки [70] (далее…)