Куйо М. Куев

Първи Международен конгрес по българистика. София, 23 май — 3 юни 1981. Доклади. Симпозиум кирило-методиевистика и старобългаристика БАН. София, 1982

ГЛАВНА РЕДАКЦИЯ: акад.Пантелей ЗАРЕВ, акад. Димитър КОСЕВ акад.Владимир ГЕОРГИЕВ,Акад.Емил ГЕОРГИЕВ, чл.кор.Атанас СТОЙКОВ, проф.Крумка ШАРОВА, проф.Михаил БЪЧВАРОВ (далее…)

Изборник Святослава 1073 г.: сборник статей / Научный совет по истории мировой культуры АН СССР; отв. ред. Б. А. Рыбаков; ред. Л. П. Жуковская [и др.]. – М. : Наука, 1977. – 313 с.

“Изборник Святослава 1073 г. — это вторая по древности датированная славянская (и древнерусская) рукописная книга (после Остромирова евангелия, написанного для новгородского посадника Остромира в 1056 — 1057 гг.). Изборник 1073 г. — высокохудожественный памятник книжного искусства Древней Руси, созданный в киевской книжной мастерской для князя Святослава Ярославича Черниговского, бывшего в 1073 — 1076 гг. великим князем Киевским. Оригиналом для Изборника 1073 г. явился близкий по составу сборник, переведенный с греческого для болгарского царя Симеона примерно 150-ю годами ранее. Сборник Симеона до нас не дошел. Не сохранились и его славянские списки, написанные ранее 1073 г. Принадлежность славянского протографа Болгарии времени Симеона выявляется на основании похвалы Симеону в русском списке, переписанном на северо-востоке Руси — в Кирилло-Белозерском монастыре — в 1445 г. Тем большее значение для истории этого памятника имеют сохранившиеся восточнославянские и южнославянские его списки и, прежде всего, список Изборника 1073 г. (далее…)

Куйо М. Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи чрез векове. София: Наука и изкуство, 1979

Предговор

След 1961 г. имах възможността да работя по-продължително време в редица книгохранилища в СССР, Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия и Австрия. Преглеждайки славянските ръкописи в тези страни, аз се натъкнах на интересни за науката факти, които ме накараха да се замисля върху тях и да потърся тяхното обяснение: многобройни преписи от старобългарски съчинения, за които в науката не се знае, голяма миграция на ръкописното наследство в различни посоки, намаляване на ръкописното богатство в редица манастири и минаването на това богатство в частни ръце, съсредоточаване на цели ръкописни сбирки в определени градове и т. н. От друга страна, силно впечатление ми направи и обстоятелството, че старославянското литературно наследство на Балканския п-ов, българско и сръбско, в много случаи има еднаква съдба — унищожава се по различни начини и по различни поводи, при “различни обстоятелства. Чуждото господство поставя при еднакви условия българи и сърби, еднакво е отношението му към тяхното културно наследство, едните и другите са само рая, едните и другите изпадат в тежко материално положение, еднаква е съдбата на старите им паметници. Така че онова, което става с ръкописите в сръбскитеземи през османското робство, то важи и за нас. Затова именно привеждам понякога факти и от сръбските земи, от сръбските манастири. Картината по този начин получава много по-широки размери. (далее…)

Куйо М. Куев. Азбучната молитва в славянските литератури. София, 1974

Навършва се вече век и половина от оня момент, когато руският учен Михаил Погодин, преводач на книгата на Йосиф Добровски за Кирил и Методий[1], направи достояние на научния и културния свят едно неизвестно дотогава произведение на старобългарската литература от началния период на нейното развитие — т. нар. Азбучна молитва. Оттогава досега този стихотворен паметник не един път става предмет на внимание от страна на учените и не един път около него се разгарят оживени спорове: едни търсят и откриват нови преписи, други се опитват да разрешат някои спорни въпроси, трети правят литературен анализ и т. н. В резултат на всичко това научната мисъл се е добрала вече до известни изводи, които обаче все още не могат да се смятат за задоволителни и изчерпващи проблемите. Около Азбучната молитва все още има редица спорни въпроси, които чакат своето разрешение (далее…)

Закрыть меню