Сборник Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски, кн. 1-2, Скопје, 1970

папка на docs.google Ђорђе Трифуновић. Константинова (Ђирилова) књижевна дела у светлости неких фотијевих књижевноестетичких погледа // кн. 1, 249—260; Josip Vrana. Makedonska redakcija staroslavenskih Evandelja // кн. 2, 51—65; Малик…

Минчева А. Старобългарски кирилски откъслеци. София, 1978

Пергаментните откъслеци, принадлежащи към кръга на старобългарските паметници, стават достояние на славистиката поразлично време благодарение на усилията на такива изтъкнати
палеослависти като В. И. Григорович, И. И. Срезневски, А. Ф. Бичков, И. В. Ягич, Е. Ф. Карски, С. М. Кулбакин, Г. А. Илински, П. А. Лавров и А. Вайан. Четири от тези паметници — Листовете на Ундолски, Новгородските листове, Хилендарските листове и Македонският кирилски лист — са публикувани от И. И. Срезневски в 1868 г. в неговия труд „Древние славянские памятники юсового письма с описаниями и с замечаниями об особенностях их правописания и язнка”. Преди това, в 1852 г., В. И. Григорович издава за първи път Хилендарските листове, а в 1865 г. А. Ф. Бичков — Новгородските листове. Последни в тази поредица се включват Златоструят на Бичков (издаден от Г. А. Илински в 1929 г.) и Зографските листове (издадени пълно от П. А. Лавров и А. Вайан в 1930 г.). (далее…)

Закрыть меню